Думата татуировка произлиза от полинезийски и означава „белег,знак“.
За пръв път се употребява от капитан Джеймс Кук след завръщане от плаване през 1769, когато трябва да обясни външния вид на Великия Омаи – татуиран от главата до петите полинезиец, който пътува с него. Първите татуировки започват да се правят още от най-дълбока древност, за което говори и намерена мумия с татуси на около 4000 години.
Татуировките са феномен, който придобива все по-голяма популярност в наши дни и като такъв успява да раздели обществото на две враждуващи фракции. Независимо от противниците си татуистите стават все повече и по-добри като наскоро за кеф на всички тату фенове в София отвори врати и linktattoo, София – ултрамодерно студио за татуировки, където глезят клиентите си с напитки и интернет, а за почитателите на по-хардкор изживяванията са подготвили машинки и едни от най-добрите татуисти в столицата, които да ви покрият от главата до петите в татуировки, ако пожелаете.
Да не говорим за ежегодно провеждащия се фестивал на татусите в зала 3 на НДК. Самият факт, че се провежда в двореца на културата говори, че татусите са традиция от полето на културата и е прекалено лекомислено и несериозно да ги квалифицираме като „глупости“ и „младежки грешки“. Наистина хората обичат да поставят етикети за собствено удобство и улеснение. Историята го е потвърдила многократно с дискриминационни практики като дамгосването на нежелани в обществото хора като проститутки, престъпници, вероотстъпници или просто аутсайдери.
Това е една от причините да се свързва татуирането с толкова негативни смисли открай време. Въпросът е не дали искаме да виждаме нещо, а защо трябва да бъде показвано? Класически пример как може да се оплюе произведение на изкуството от тесногръди хора са коментарите по повод по-дръзки инсталации като такива, изобразяващи старчески тела или фалоси. Повечето „разбирачи“ на изкуството се чувстват обидени от факта, че в очите им се навира нещо като остаряването, което не искат да виждат или дори като неуважение към възрастните.
Явно не са чували,че в естественото състояние, уловено по начин, който го може само изкуството се раждат шедьоври. А татуирането само по себе си е изкуство, защото как ще наречете нещо, което ражда красота, само че не върху неодушевен предмет, а върху живо тяло. Татуировката е белег на индивидуалност и отношение към света и себе си, който не трябва да пренебрегваме заради глупави и тесногръди съображения.